неделя, 5 май 2013 г.

Киниу ни реже още в София

17 ноември 1993 година. Някъде във Франция съдията Жоел Киниу (това е правилното изписване на името му) празнува своя 43-и рожден ден. Френският държавен служител държи чаша шампанско в ръка и се готви да се поздрави с приятелите си по още един приятен повод - класирането на "петлите" за световното първенство в САЩ.
Секундите се изнизват. Цяла Франция чака последния съдийски сигнал. "Плътното покритие срещу нашите нападатели от страна на френските футболисти свърши работа. Жинола… и вече може би последен шанс за нашите…", звучи от телевизорите в България. След секунди Емил Костадинов вкарва най-знаменития гол в историята на българския футбол.

Чашата с шампанско, приятелите и наздравицата са художествена измислица. Не знаем как и къде Киниу посреща своя рожден ден в онази незабравима ноемврийска нощ. Факт е обаче, че бившият френски съдия е роден на датата 17 ноември.

Помните ли думите на баба Ванга, че на финала в САЩ ще играят два отбора с буквата "Б"? Боливия и Белгия вече си бяха по домовете и нямаше за кой друг да се отнася предсказанието освен за България и Бразилия. Казваше се още, че световната купа ще бъде спечелена от отбор с червени екипи. От четирите полуфиналисти с такива разполагахме само ние.



Всъщност това е спорно, защото преди полуфинала с Италия в Ню Йорк тогавашният вицепрезидент на БФС Атанас Пържелов заявява къде на шега, къде сериозно, че отборът ни е разполагал с ограничен брой от резервния червен екип, и той вече бил изчерпан. Затова в оставащите два мача ще играем в бяло и зелено, казва тогава Пържелов. Българският състав наистина има проблеми с екипировката си на мондиала. И досега хора от делегацията ни в САЩ си спомнят как на една от първите тренировки на нашите Краси Балъков къса обувките си след само 2-3 шута. Факт е, че наистина след победата над Германия повече не излизаме в червено, а българските футболисти записват две загуби, връщайки се в родината с бронзовите медали за четвърто място. Уви, пророчеството на баба Ванга не се сбъдва. Затова обаче повлиява и онова съдийско замълчаване на полуфинала със "Скуадра адзура".



Освен случая с ръката на Костакурта Жоел Киниу е в центъра на събитията и на друг мач на България. Става дума за квалификацията за Сеул'88 между "трикольорите" и СССР. Срещата се играе на 7 май 1987 година. На "Васил Левски" има около 15 000 зрители. Главен съдия е точно Киниу. В българския състав личат имената на Николай Донев, Красимир Безински, Христо Колев, Марин Бакалов, Христо Стоичков, Петър Александров, Васил Драголов, Едуард Ераносян, Лъчезар Танев. Именно офанзивният халф на ЦСКА е другият замесен. В 63-ата минута звездата на Динамо (Киев) Алексей Михайличенко открива резултата в полза на Сборная. Скоро след това натискът на българите води до дузпа. Киниу обаче кара Лъчо Танев да бие повторно наказателния удар. При второто изпълнение вратарят Дмитрий Харин избива топката. Още на терена Танев оспорва решението на френския рефер и това му носи жълт картон. Протестите на нашите се пренасят и в тунела на стадиона след края на мача, спечелен от СССР с 1:0. Разбира се, скандалите няма как да обърнат резултата и всичко е свършено.

Скоро след тази олимпийска квалификация във Варна се провежда международният турнир Варненско лято. Надпреварата е популярна у нас в края на 70-те и през 80-те години. Някъде тогава край морето рита бъдещият голям нападател на Ливърпул Джон Олдридж, който участва на Варненско лято с тима на Оксфорд. През 1987 в състезанието участват Черно море, ЦСКА, Университатя Крайова и Белененсеш. По това време Жоел Киниу вече е известно име сред футболните съдии - показал е най-бързия червен картон в историята на световните шампионати. Това се случва в Мексико'86 на двубоя Уругвай - Шотландия, когато французинът гони от игра Хосе Батиста още в 56-ата секунда. Арбитърът е поканен от българска страна да ръководи мачове на Варненско лято '87, а Лъчо Танев използва момента да се сдобри с него. На специално организирана среща мосю Киниу и звездата на ЦСКА изглаждат отношенията си и неприятният момент от загубата в София е оставен в миналото.



Няколко години по-късно обаче френският съдия остава завинаги в съзнанието на българските любители на футбола, а Христо Стоичков и до ден днешен го обвинява, че е лишил България от участие във финал на световно първенство.

www.sportal.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар